С малко повече въображение ще чуете най-прочутия цитат в световната

 С малко повече въображение ще чуете най-прочутия откъс в международната музика: началото на Петата симфония от Бетовен. Наричат я „ Съдбовната " и таман ориста е тематика на Бетовеновия фестивал в Бон. Тук ще Ви разкажем за седем велики музиканти и техните трагични ориси.

Лудвиг ван Бетовен

Съдбата чука на вратата, само че той не може да я чуе.

През 1808 година фамозната Пета симфония на Бетовен има премиера, само че създателят ѝ към този момент е съвсем оглушал.Години по-рано, когато оглушаването поставя завършек на кариерата му като пианист, Бетовен написа в наследството си: „ Бях на крачка от това да сложа завършек на живота си. Но то ме избави – изкуството. “

Първите слушатели възприемат Петата симфония като мрачна и в същото време могъща откъм тон. В музикалната история тя влиза като „ Съдбовната “. Твърди се, че за фамозните първи тактове на тази симфония Бетовен е споделил на своя секретар Антон Шиндлер: „ Така чука на вратата ми ориста “. По същото време Бетовен композира още една от известните си симфонии – „ Пасторалната “, която е напълно друга от Петата и звучи радостно и свежо. И въпреки всичко, най-прочутата симфония на Бетовен си остава Деветата. По време на премиерата ѝ през 1824 година композиторът към този момент е изцяло ням.

Волфганг Амадеус Моцарт

Вундеркиндът умира в беднотия

Още 6-годишен, Моцарт освен свири виртуозно на пиано и хвърля във екстаз благородниците, които го слушат, само че и към този момент композира къси пиеси. Когато е на 13, архиепископът на Залцбург го кани за концертмайстор в своя оркестър. Младият Моцарт обаче избира независимостта: скоро си подава оставката и отпътува за Виена. Там фамилният живот със брачната половинка му Констанце върви мъчно, а парите в никакъв случай не стигат.

Когато през 1788 година композира предпоследната си симфония № 40, Моцарт към този момент е изпълнен с грижи за насъщния, а страда и от фикс идея за гонене. Терзаели го „ черни мисли “, оплаква се той пред другари. Тази симфония в сол минор тук-там в действителност звучи тъмно, другаде пък – радостно, а през 19-ти век музикалният свят единомислещо я афишира за „ симфония на симфониите “. За феновете на класическата музика №40 и до през днешния ден си остава едно от най-любимите творби.

Йоханес Брамс

" На мой другар си жена "

Йоханес Брамс е безумно влюбен в 15 години по-възрастната Клара Шуман, брачна половинка на неговия другар и настойник Роберт Шуман. Разкъсван сред тази безнадеждна обич и лоялността си към Роберт, през 1855 година той стартира работа над своя клавирен квартет. Той стартира с един музикален претекст, който припомня на въздишка – и слушателите се догаждат за страданията на композитора.

Клара Шуман и Йоханес Брамс си остават другари. Брамс работи над квартета повече от 20 година, частично малтретиран даже от мисли за самоубийство. В последната част от квартета, Брамс цитира и „ съдбовния претекст “ от Петата симфония на Бетовен. В писмо до своя издател Фриц Зимрок композиторът написа: „ На титулната страница можете даже да отпечатате един портрет! Човешка глава с ориентиран към нея револвер. По този метод ще си създадете ясна визия за музиката. За задачата ще Ви изпратя една своя снимка! “

Роберт Шуман

Когато разсъдъкът стартира да се топи

При Брамс мислите за самоубийство си остават без последици, само че композитора и музикален критик Роберт Шуман те се трансформират в трагична реалност. Шуман страда от тежки депресии и през 1854 година прави опит да се удави в Рейн, само че положителни хора го избавят. Композиторът към този момент е изпаднал в заслепение – и по този начин прекарва последните две години от живота си. През тези години Шуман е настанен в „ лудница ". По време на депресията си той написа последно си произведение – цигулковия си концерт в ре-минор.

И до през днешния ден се водят разгорещени полемики дали този концерт е творба на вманиачен или на талантлив човек. На пръв взор наподобява, че солото на цигулката не може да бъде изсвирено от жив човек. Клара Шуман и идващите генерации считат концерта за „ удостоверение за душевно разстройство " – и в продължение на 100 години не позволяват той да бъде изпълняван.

Франц Шуберт

Злощастният талант в сянката на Бетовен

През късия си живот композиторът Франц Шуберт се мъчи да доближи своя идол Лудвиг ван Бетовен, само че в това време се пробва да излезе от неговата сянка. За дребното години на този свят той съумява да напише цели 21 клавирни сонати – с 11 по-малко от Бетовен. С последните три Шуберт най-накрая съумява да се освободи от своя Бетовенов комплекс.

По това време той към този момент си е основал име като композитор на песни с фамозния си цикъл „ Зимен път ", издателите изплащат ръкописите му, а той самият излиза на концертния подиум. Към този миг младият талант към този момент страда отсифилис и е жертва на алкохолизма. През 1823 година, към този момент в болничното заведение, той написа: „ Чувствам се като най-злощастния и измъчен човек на този свят ". Композиторът умира едвам на 31 години и оставя на поколенията 1000 творби, част от които – същински шедьоври.

Оливие Месиен

Апокалиптични визии

Френският композитор Оливие Месиен се счита за предтеча на серийната атонална музика. По време на Втората международна война Месиен попада в немски плен. Комендантът на пленническия лагер обаче му позволява да продължи композиторската си работа и даже му обезпечава пиано. Именно в лагера Месиен написва основното си произведение „ Квартет за края на времето “, приспособен към инструментите, с които разполагат други военнопленници – кларинет, цигулка, виолончело. Този шедьовър се ражда измежду лагерните ограничения, мраз и апетит. За пръв път квартетът е изпълнен на 15 януари 1941 година в същия този лагер пред 5000 души аудитория. От един немски офицер, който скрито го доставя с самун, Месиен получава нотна хартия, моливи и гума.

Произведенията на Месиен са белязани от чувството за страдалчество и съвестност, те неведнъж свидетелстват за апокалиптичните визии на надълбоко религиозния композитор.

Дмитрий Шостакович 

Страхът от Сталин

Дмитрий Шостакович написа поръчкови творби за режима на Сталин – да вземем за пример Химн за 10-годишнината от Октомврийската гражданска война. Съветските управляващи не гледат с положително око на ранното му творчество. И въпреки че публично го оправдават, Шостакович непрестанно е в суматоха: „ Очакването да бъда екзекутиран е едно от нещата, които ме изтезават цялостен живот, доста страници от моята музика приказват точно за това ", написа композиторът.

Същото важи и за неговата 15-та и последна симфония, в която композиторът вплита музикални цитати от редица свои и непознати творби. Музиката му е равносметка за неспокойния живот на композитора, разкъсван сред страховете си и лоялността към комунистическите властници. Един московски вестник писа преди време: „ Който желае да си показа живота в нашата страна сред 1930 и 1970 година – дано да изслуша симфониите на Шостакович ".

Инфо: www.dw.com